РАДОЙ КРЪСТЕВ
София
Резюме: Досегашната практика, свързана с проблема “in vitro” създаде достатъчно правни и етични казуси за разрешение. Законодателството трябва да догонва развитието на медицинската практика, а това предизвиква редици проблеми на участвалите в процеса “in vitro”, на родените деца и на цялото общество.
В настоящия материал е разгледано как е решен законодателно въпроса за достъпа до асистирана репродукция в девет европейски страни. Разгледано е и положението в България.
Ключови думи: асистирана репродукция, законодателство, биоетика
Abstract: The “in vitro” practice until now had created enough legal and ethical cases for resolution. The legislation must hurry to catch up with the development of the medical practice and this creates lots of problems for the participants in the process “in vitro”, for the born children and for the whole society. In the present study the legislative solutions of the question about the access to assisted reproduction in nine european countries are examined. The legislation in Bulgaria is also examined.
Key words: assisted reproduction, legislation, bioethics
Във връзка със създаването на фонд “ ин витро” в последно време, в България започна да се пише и говори за асистираната репродукция. За съжаление у нас не съществува отделен закон, който да урежда нормативно всички детайли по този толкова деликатен не само от медицинска гледна точка въпрос. В глава трета на Закона за здравето, посветена на асистираната репродукция има мното пропуски и липсват гаранции за правните, етичните, религиозните и социалните последици от асистираната репродукция.
В момента в някои европейски страни се организират обществени дебати във връзка с новите технологии в биомедицината, в които основно място заема асистираната репродукция.
В началото на 2009г г.във връзка със ревизия на Закона за биоетиката от 2004г подобен обществен дебат се проведе във Франция. Дебатираха се проблемите за анонимността на дарителите на гамети и правото на индивида да знае своя произход и да познава биологичните си родители. Обсъждаха се въпросите за юридическия статут на ембриона, както и тези за достъпа до асистираната репродукция в етичен и социален план.
Предмет на настоящия материал са именно въпросите, свързани с регулирания от законодателството достъп до асистирана репродукция в някои европейски страни – Франция, Германия, Белгия, Дания, Испания, Италия, Холандия, Англия и Швейцария. Във всички тези страни законодателството третира два аспекта:
1) семейното положение на желаещите да се възползват от различните техники на асистираната репродукция,
2) възможността да се реализира осеменяване или трансфер на ембриони след смъртта на един или двамата биологични родители
Във Франция според чл 2141-2 от Здравния кодекс/11/, асистираната репродукция е предназначена да отговори на желанието за деца на една двойка, чийто стерилитет е медицински доказан. Мъжът и жената, формиращи двойката, трябва да бъдат във фертилна възраст, женени или да представят доказателства за съжителство на съпружески начала от минимум две години. По този начин във Франция достъп до асистирана репродукция се забранява за самотно живеещи неомъжени жени, за хомосексуални двойки, също и за жени в менопауза. Не се допуска и асистирана репродукция “ post mortem”. В съдебно решение на Касационния съд – Париж // от 9.01.1996 г/4/. на жената от едно семейство имащо замразени ембриони, след смъртта на мъжа е отказано да се направи трансфер на ембрионите. Основанието на съда е горепосочения член и правото на детето да бъде отгледано от баща и майка.
С новия закон за биоетиката от 06.08.2004 г./11/ се поставят и допълнителни условия за асистирана репродукция. Асистираната репродукция трябва да бъде прекъсната за семейство започнало развод или “сепарация” или при трайна раздяла на съжителстващите на съпружески начала.
Във Германия законът от 1990 г. за защита на ембриона определя законодателните граници на асистираната репродукция най - вече откъм наказателната отговорност. Пропуските в закона се допълват от Директивите на Федералния съюз на медиците, приети през 2006 г. /8/
В закона от 1990 г. няма индикации за семейното положение на възползващите се от техниките на асистираната репродукция. В Директивите на лекарския съюз се уточнява, че тези техники са по принцип предназначени за семейни двойки. Неомъжена жена може да се възползва ако тя и мъжът, с който живее, успеят да докажат пред лекуващия лекар, че трайно съжителстват на съпружески начала и че детето ще бъде отгледано от майка и баща. Това положение изключва самотните жени и хомосексуалните двойки.
Законът за защита на ембриона наказва с голяма глоба, даже затвор, лекар, който извърши осеменяване “ post mortem “ при положение, че този факт му е известен. Според този закон, жената, възползвала се от техниката не подлежи на съдебно преследване. Същият този закон не се произнася експлицитно по въпроса за трансфер на ембриони “ post mortem “ Директивите на Федерелния съюз на медиците обаче, съдържат множество от предписания, които не са съвместими с трансфера на ембриони “ post mortem “, например забраната за замразяването на ембриони.
Относно белгийското законодателство трябва да се подчертае, че на 06.07.2007 г е приет специален закон за асистираната репродукция и за съдбата на излишните ембриони и гамети./12/
Съгласно този закон единственото ограничение е жената за асистираната репродукция да бъде пълнолетна. Самотните жени и хомосексуалните двойки имат достъп до асистираната репродукция, което се е практикувало и преди приемането на този закон.
Осеменяването и трансфера на ембриони “ post mortem “ са експлицитно упоменати в закона и се считат легални при положение, че това условие съществува в договора между бъдещите родители и центъра за асистираната репродукция. Процесът в този случай не може да започне по- рано от шест месеца след смърта на родителя и по – късно от две години./ замразените ембриони могат да се съхраняват 5 години, а гаметите 10 години/ Основанието на законодателя е да се попречи на емоциалното решение и на спекулациите по един толкова важен въпрос. Законът не регулира по – никакав начин родствените връзки на дете заченато след смъртта на родителя, нито неговите наследствени права. /7/При парламентарните дискусии се отбелязва , че това ще става по съдебен ред..
Законът от 1997 г. за изкуственото оплождане в Дания резервира техниките за асистираната репродукция само за омъжени или живеещи в стабилни хетеросексуални. двойки жени. /10/ Самотните жени и хомосексуалните дамски двойки са прибягвали до нелегалното прилагане на тези процедури. За да регулира ситуацията на 04.09.2006 г законодателят приема закон № 923 , според който, всички жени и двойки имат достъп до асистираната репродукция, при положение, че са в състояние да отглеждат дете. Преценката се оставя на лекуващият лекар, който може да поиска съдействие от социалните служби.
Същият закон е много по- строг по отношение на прилагане на асистираната репродукция след смъртта на родителите. Той разпорежда незабавно унищожаване на замразената сперма и на оплодените яйцеклетки при смърт на единия или на двамата родители.
В Испания закон за асистираната репродукция съществува още от 1988 г., който е допълнен през 2003 г./17/ На 26 май 2006 г. влиза в сила нов закон за асистираната репродукция. В него има специален член за лицата , имащи право на тези техники. Той гласи - “всяка пълнолетна жена, независимо от семейното си положение и от сексуалната си ориентация, може да се възползва от асистирана репродукция.” /16/
В закона от 1988 г. срока на криоконсервирането на мъжките гамети е лимитиран на пет години. С поправката през 2003 г. този срок е удължен до края на живота на мъжа. В предписанията за приложение на закона от 2003 г. се отбелязва, че не трябва да се използва сперма от починалия съпруг за осеменяване на жената. Ако това се случи по някаква причина, починалият не се счита за баща на родилото се дете. В новия закон от 2006 г. се предвижда мъжът да има право да даде писменото си съгласие спермата му да бъде използвана и след смърта му за осеменяване на съпругата или приятелката му.В този случай родствените връзки с роденото дете се признават при положение, че зачеването е станало до една година от смърта на бащата./18/
По отношение на трансфера на ембриони “ post mortem “ законът предвижда писмено съгласие на мъжът, при започване на процедурата по асистираната репродукция. В този случай починалият е баща на детето. Криоконсервирането на ембриони в Испания може да продължи докато жената е физиологично способна да ги износи. На всеки две години трябва да се потвърждава продължаването на съхранението на ембрионите./5/
В Италия законът за асистираната репродукция е приет на 19 февруари 2004 г. /14/Достъпът до тези техники, е резервиран за женени или не хетеросексуални двойки. Във втория случай трябва да се доказва стабилитета на връзката.
Законът е също така строг и за прилагане на техниките “post mortem “. Асистираната репродукция е достъпна само за живи родители./3/
През 2002 г. в Холандия е приет закон за ембриона, ревизиран през 2006 г. с който се лимитират научните изследвания върху ембриони. В този закон за асистираната репродукция са дадени по-общи правила и изисквания към здравните репродуктивни центрове. Въпросите, които този закон не разглежда се намират в други нормативни текстове, каго закона за равен достъп до лечение, за равен достъп до рамбурсиране на средствата за лечение и др.
Законът от 1994 г. за равен достъп до лечение забранява каквато и да е дискриминация. Там е записано “ .... семейното положение и сексуалната ориентация не могат да попречат на достъпа до асистирана репродукция.”/7/
През 2008 г. Комисията за равенство на правата, която следи за спазване на закона от 1994 г. е констатирала нарушения на закона в 11 медицински заведения от общо 13, имащи право да извършват асистирана репродукция. В осем от тях е отказана асистирана репродукция на самотни жени, а в четири е отказано на хомосексуални двойки. Комисията е осъдила тези практики.
По време на ревизиата на закона за ембриона през 2006 г. е поставен и въпроса за осеменяването и трансфера на ембриони “ post mortem “. Специалистите са отчели, че в Холандия има много малко случаи на подобен род молби. В последно време обаче зачестили молбите от страна на терминално болни.Въпросите са оставени да бъдат разрешавани от Етичните комисии в медицинските центрове, съобразно случаите. Няма предписана обща директива.
Във Великобритания Законът за оплождането и ембриологията от 1990 г. определя правила за практикуването на асистираната репродукция Изменения и допълнения са направени през 2003 г.
Този закон е ревизиран през 2008 г.. след широк обществен и парламентарен дебат в продължение на една година. Новият закон е приет на 13 ноември 2008 г./15/ През април 2009 г. влезе в сила часта, регулираща родствените връзки, а през октомври останалите членове.
В закона от 1990 г. не се споменават никакви условия за достъп до асистирана репродукция:” а priori “ всяка жена има достъп до тези техники. Създадена е обаче Агенцията за оплождане и човешка ембриология, която следи за спазването на закона и има право да създава правила. Тази агенция е създа ла Кодекси и Упътвания за правилното практикуване на тези техники. Един от тези документи прецизира, че всеки, който желае да се възползва от асистираната репродукция трябва да има достъп до нея. По този начин достъпа до тази техника е гарантиран не само за хетеросексуалните двойки, но и за самотните жени и за хомосексуалните двойки. В друг документ на Агенцията се предвижда, че когато детето няма да има официален баща, съответните здравни заведения трябва внимателно да преценят възможностите на бъдещата майка да отгледа сама детето или да ползва съдействието на други близки лица, които да й помогнат за отглеждането.
В новия закон от 2008 г. също се гарантира достъпа до асистирана репродукция на самотни жени и хомосексуални двойки и не се съдържат повече уточнения за поведението на здравните заведения, в случаите, когато няма официален баща.
Законът от 1990 г. експлицитно разрешава осеменяването и трансфера на ембриони “ post mortem “, но не регулира въпроса за родствените връзки с починалия. Измененията от 2003 г. разрешават вписването на някои лични данни на починалия в акта за раждане и в общинския регистър на детето.Записването на личните данни е при условие, че бащата е дал писмено съгласие за зачеване “ post mortem. Майката също трябва да даде съгласие данните на бащата да бъдат вписани. Вписването на личните данни не води до юридически последици Бащинството за децата родени чрез репродукция “ post mortem “ трябва задължително да се установява по съдебен ред.
В закона от 2008г. няма промени по този въпрос, но се регулира случаят за трансфер на ембриони“ post mortem” при хомосекуални дамски двойки.
Периодът през който репродукцията “post mortem ” е възможна се определя от продължителността на криоконсервирането на гаметите и ембрионите съответно установен на 10 и 5 години. В новия закон от 2008 се удължава срока на криоконсервирането на ембрионите на 10 години.
Член 119 от федералната конституция на Швейцария повелява, че законодателството относно асистираната репродукция се приема на федедерално ниво и уточнява основните принципи, които законът трябва да спазва.
Въз основа на това през 2001 влиза в сила специален федерален закон за асистираната репродукция../13/ Според закона асистираната репродукция е резервирана за семейни и постоянно съжителстващи хетеросекуални двойки. Техника на асистирана репродукция използваща дарителска сперма е резервирана изключително само за семейни двойки.
Самотните жени и хомосексуалните двойки в Швейцария нямат право на достъп до асистираната репродукция.
Законът забранява също осеменяването и използването на ембриони “post mortem”. Между впрочем член 17 на същия закон забранява консервирането на ембриони.
От проучването на законовите рамки на асистираната репродукция в различните европейски страни може да се направи следното обобщение: четири от девет страни – Франция, Германия, Италия и Швейцария, запазват асистираната репродукция само за семейни или несемейни, постоянно съжителстващи хетеросексуални двойки. До момента на зачеването или трансферирането на ембрионите и двамата родители трябва да са живи.
Другите пет страни – Белгия, Испания Холандия, Великобритания и Дания разрешават достъпа до асистираната репродукция на всички пълнолетни жени, както и на хомосексуални дамски двойки. Репродуктивните медицински центрове обаче са задължени да преценяват дали бъдещата майка има възможности да отгледа и възпита детето. /6/
Основанието на законодателите в първите страни е правото на детето да има нормално семейство от живи баща и майка Това, че е заченато по различен начин , не трябва да го прави различно от останалите деца, родени традиционно и отглеждани в средно статистическо семейство./2//9/
Законодателите в другите пет страни наблягат повече на правата на бъдещите родители - равенство пред закона, равен достъп до лечение Подобно е и отношението в тези страни, с изключение на Дания, към осеменяването и трансфера на ембриони. “ post mortem “. При положение, че има съгласието на мъжа, процедурата може да се извърши и след неговата смърт. Родствените връзки и правото на наследяване се доказват обаче по – съдебен ред ./1/
Къде е България ? В българските нормативни документи за асистираната репродукция – Закона за здравето, Наредбата за“in vitro” от 2007 г. ,липсват индикации за достъпа до тези техники.с изключение на възрастови граници. Тази липса води до извода, че всяка пълнолетна жена в България под 43 години може да се възползва от тези методи. Това не изключва както самотните неомъжени жени и вдовици, така и хомосексуалните дамски двойки. Как се преценява може ли самотната майка или хомосексуалната двойка да отгледа и възпита достойно детето? Готово ли е обществото да приеме тези деца ?
Не е ли време в Бълтгария да се проведе обществен дебат по тези проблеми и да се намери баланс в нормативната уредба между нагласата на хората и европейската практика ?
Използвана литература:
1. ЖИВКОВА Хр. Биомедицинска етика ,София ,2006
2.BYDLOWSKI M. Je reve un enfant – L’experience intérieure de la maternité, Paris, 2000
3.CASINI Carlo – A tre anni dalla Legge 40/2004 sula „procreacione medicalmente assistata, Medicina e morale 2007, vol 57, no 4,pp.691-715
4.DALLOZ, RECUEIL de jurisprudence, 1996
5.FEMENIA Lopez P.J. Status juridico del embrion humano, con especial consideration al concebido „in vitro”, Madrid, Mc Gaw Hill, 1999
6.MONDIELLI Eric L’essential de la bioéthique et du Droit de la biomédecine, Gualino, Paris, 2008
7.RAVEZ Laurent, Prendre le temps de repenser la relation procréative, Médecine et Droit, Anthemis, Bruxelles, 2007
8.SEBAG Valérie, Droit et bioéthique, Lancier, Bruxelles, 2008
9.TRAYCE L. Hansen Ph.D. Mothers and fathers are not interchangeables. Children need the love of both. Tuesday, 2 June 2009
http:www.mercatornet.com/articles/view/love_isnt_enough
10. L’accés a l’assistance medical a la procréation № LC193 –senat ,2009
WEB SITE
